Има няколко повтарящи се сценария, когато жертвите се опитват да убедят себе си, че не са били жертва на насилие:
Мислите, че той е прекалено мил, за да е насилник. И вероятно той е такъв, когато не ви наранява, но това не означава, че не сте наранявана. Някои изглеждат толкова мили с другите хора, когато са в добро настроение или когато прикриват гнева си, но когато изгубят търпение, са склонни към жестокост.
Смятате, че вината е Ваша. Това се среща много често. Хората обикновено обвиняват жертвата за насилието, на което тя самата е подложена. Например някой може да Ви каже: „Какво толкова направи, че го предизвика да хвърли бутилка по теб?” Отговорът на този въпрос е: нищо грешно. Жертвите не са причината за насилието!
Смятате, че ако не сте наранена физически, значи не сте жертва на насилие. Когато партньорът Ви хвърли бутилка в стаята и тя не Ви удари, Вие вярвате, че той просто е хвърлил бутилката, без да иска да Ви нарани. Всъщност, ако той започне да хвърля или чупи , това е домашно насилие.
Дори и единичен случай на физическо насилие или заплаха с физическо насилие би могъл да е достатъчен, за да се установи контрол над партньора. След това тази власт би могла да бъде затвърдена чрез контролиращи поведения, които изключват физическо насилие. Например, словесна атака след физическо издевателство носи допълнителна заплаха, че може да последва ново физическо насилие. По този начин устните заплахи са достатъчни, за да може насилникът да затвърди своя контрол, без фактически да нарани тялото на жертвата.
Казвате си, че той ще се поправи и ще стане по-добър. Това става, когато сте осъзнала, че сте жертва на домашно насилие, но смятате, че то е единичен случай. Много е опасно да мислите по този начин. Ако някой е дръзнал да Ви нарани веднъж, той ще го повтори (това може да се случи след дни, седмици или месеци). Въпросът не е дали това ще се случи отново, а кога. Единственият начин да се прекрати порочната практика е да потърсите квалифицирана помощ.
Преди всичко разберете, че Вашият мъчител в крайна сметка е слаб, а не силен. А ако Вие понасяте неговото унижение мълчаливо и покорно, то Вашето търпение може още повече да го раздразни и да укрепи чувството му, че всичко му е позволено. Затова мълчанието не е най-добрата тактика на поведение. Но и виковете и сълзите са лоша демонстрация на Вашите страдания и също повишават активността на насилника. Преди всичко, ако ситуацията не е стигнала твърде далеч, възпротивявайте се на насилието, но не физически, а морално.
Ако насилието във Вашето семейство съществува отдавна и насилникът вече е свикнал с Вашата покорност, съпротивата може само да го провокира за по-решителни действия – може да се стигне дори и до убийство, породено от страха, че неговата “вещ” се е изправила срещу него. В такава ситуация преди всичко си изяснете за себе си какво Ви е заставяло толкова дълго време да живеете с човек, който през цялото време е издевателствал над Вас. Време е да се замислите за това, как да се отделите от Вашия насилник. И дори ако сте финансово зависима от него – решете кое Ви харесва повече: да бъдете материално осигурена, но да Ви унижават, или Ви е време да станете самостоятелна и силна личност.
Каквито и оправдания на поведението да намирате, помнете, че това е насилие и че този проблем няма да се реши от самосебе си. Потърсете помощ и се обадете на телефон 112 или на Национална гореща телефонна линия за пострадали от насилие 0800 18 676 или 02/981 76 86.
Източник: МВР