В този период 9 жени бяха убити от своите настоящи или бивши партньори. Репортерката на ARD ни среща с една от тези жени, която в репортажа се нарича „Светлана“, но всъщност се казва другояче. Светлана разказва, че по време на локдауна нейният партньор бил особено раздразнителен:
„По време на пандемията разстоянията между неговите избухвания ставаха все по-къси. Преди да си тръгна, той почти всяка седмица брутално ме нападаше с думи.“
Партньорът на Светлана бил обсебен от желанието да упражнява власт над нея и постепенно я вкарал в състояние на пълна изолация – Светлана била принудена да продаде автомобила си и двамата се преместили да живеят в провинцията. Репортерката описва Светлана като крехка и ранима 31-годишна жена, която говори много тихо, с пресъхнала уста и потрепващи устни.
„Дребни, ежедневни неща се превръщаха в някакъв много сериозен и важен проблем, а той непрекъснато ме обиждаше по много грозен начин. После утихваше, след което цикълът отново се повтаряше,“ разказва Светлана.
„Държавата не прави нищо“.