Последици от домашното насилие върху жените

Формите на домашно насилие са безкрайни. Последиците от него също. Всяка жертва преживява по различен и уникален начин ситуацията на насилие, в която се намира. Въпреки това има някои типични реакции в поведението на жертвите, преживели насилие от страна на партньор.

Мълчанието. Най-унищожаващата за жертвата реакция. Насилието в семейството е тема – табу.  Жертвите на домашно насилие полагат неимоверни усилия да го прикрият. Преживяната болка и унижение живее единствено в съзнанието им.

Причините:

Вменяване на чувство за вина у жертвата. В повечето случаи, макар и доброжелателно и несъзнателно по един или друг начин, хората намекват или казват на жертвата, че тя е виновна за случилото и се.

Живеем в свят, където да кажеш, че си се провалил или не си се справил е срамно. Когато жертвата на насилие говори за случилото й се, това неминуемо означава да признае първо пред себе си, а след това и пред външния свят, че е била слаба и несправяща се, че не е успяла да контролира ситуацията.

Отричането и премълчаването на насилието е отричане и премълчаване на нашата собствена злина и агресивност. Обикновено хората говорят за насилието като се дистанцират от него. За “насилника” и “жертвата” се говори като за бегли познати, те никога не са нашите най-близки приятели, никога това не сме ние самите. Опитваме се да ги отдалечим от себе си, като обвиняваме жертвата в предизвикване на насилието, а извършителя в злина. Агресивните импулси, които всички хора носят се преписват на насилника, а жертвата често се третира като съучастник на насилието.

Резултатът:

  • Отключване на психично заболяване
  • Жертвата се превръща в насилник.
  • Изграждане на идентичност на жертва.

Вътрешното противоречие  е породено от желанието на жертвата да “забрави” за насилието, да го изтрие  от съзнанието си и да продължи да живее така сякаш никога не се е случило и от друга страна  потребността и да говори за него и по този начин да започне да се разделя с тежките спомени. Трудно е, почти невъзможно да се забрави случилото се и също толкова трудно и невъзможно е то да бъде разказано.

Вината.  Общоприетата норма, че жертвата е виновна се преживява като лично убеждение. Жертвата, претърпяла домашно насилие започва да живее с мисълта, че тя предизвиква насилието и с вярата, че ако се промени и стане “по-добра” насилието ще спре.

Загуба на вяра в себе си. Жертвата се чувства безпомощна и пасивна, неспособна да се справи сама. Това предопределя и ниското й самочувствие. Жертвата е “смачкана” психически, чувства се унизена, недостойна,  дефектна.

Състояние на зависимост. Жертвите на домашно насилие се намират в положение, от което могат да предвидят насилието, но не могат да избягат от него. Силната емоционална, родова или финансова зависимост са причината жертвата да остане при насилника.

Противоречиви чувства. Често жертвата на домашно насилие все още обича партньора си, но тази любов е съпроводена и със страх за физическото и психическо оцеляване. Това състояние на силна обърканост  прави жертвата нерешителна. 

Промяна в междуличностните отношения. Поражда се недоверие в отношенията между хората, което често се изразяват в убеждения свързани най-вече с отношението на жената към мъжа, като – „Всички мъже са еднакви” ”Дори да си намеря друг мъж, той ще е същия като предишния”  “Никой няма да ми помогне”. Контакта с децата също може да претърпи промени. Жената може да бъде невъздържана и избухлива с тях, да и дотягат и да се чувства виновна за това.

Самоубийствени мисли и опити за самоубийство. Отчаянието и безнадеждността на ситуацията подтикват някой жертви да сложат край на живота си.

Кризата. Емоционалното състояние в което изпада жертвата след акт на домашно насилие често се описва като криза. В това състояние емоциите на пострадалия са много интензивни, страховете са много засилени, жертвата е много объркана и има риск околните да я помислят за психично болна. Това е състояние на пълна обърканост и царящ хаос в мислите и чувствата на жертвата.

 “Крайният резултат от насилието е, че жертвата е с осакатена, непълноценна вътрешна сигурност.
За жертвата на насилие светът е по-враждебно и несигурно място отколкото за всеки друг.”

Източник: Фондация П.У.Л.С.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *