1. Да бъдем разбиращи

Да изслушваме, да не осъждаме жертвата. Да й покажем, че сме на нейна страна.

Да й покажем, че смятаме нейните чувства за разумни и нормални.

Да дадем време на жертвата да вземе собствените си решения, без да я съветваме да се върне при партньора си и да се опитва да оправи отношенията си с него. Да не я притискаме да взима бързи решения.

Да я оставим да говори за емоционалната страна на своята връзка с партньора. Да не я критикуваме за това, че живее с този партньор-насилник. Да опитаме по-скоро да й обясним, че ако не бъдат взети някакви мерки, насилието в двойката ще прогресира.

Да й помогнем да наблегне на позитивното в това, което се случва. Не трябва да й казваме, че  е длъжна да стои при партньора си заради децата, напротив.
Трябва да я поздравим за това, че е намерила сили и смелост да говори. Защото  това показва, че тя усеща семейството си като вредно и неподходящо както за собственото й психично здраве, така и за нормалното израстване на децата й. Фактът, че тя споделя, означава, че извървява първите крачки за осигуряване на по-добър живот за себе си и за децата.

Трябва да уважим потребността й да запазим казаното от нея в тайна, ако тя ни помоли за това.

2. Да и помогнем да се свърже със служби, които подкрепят хора, преживели насилие

Проучете какви организации за подпомагане на жертви на насилие са на разположение в града или в региона. Разкажете й за тях. Съобразете се с потребностите на човека и се информирайте, дали организациите могат да се погрижат и за децата, ако има такива.

Кажете и да потърси помощ и да се обади на Националната гореща телефонна линия за пострадали от насилие 0800 18 676 или 02/981 76 86.

В случай, че се опитвате да помогнете в ситуация на психологическо или физическо насилие, убедете жертвата да потърси помощ от полицията.

3. Какво бихме могли да и кажем?

Изразявайте ясни и кратки послания, като например:

Насилието винаги е неприемливо. Никога няма основателно извинение за него.

Сигурността на жената и на децата е от първостепенно значение.

Жертвата не е причина за насилието. Отговорност за това носи единствено партньорът.

Жертвата няма да успее да промени нито насилника, нито неговото поведение.

Извиненията и големите обещания няма да прекратят насилието.
Жертвата не е сама с проблема си.

Насилието не е загуба на контрол. Това е поведение, с което си служат хора, за да контролират другите.

Насилието носи травматични последствия за децата.

Съгласно Закона за защита срещу домашното насилие, да биеш партньора си е престъпление. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: съпруг или бивш съпруг; партньор, с когото живеят на съпружески начала; партньор, от когото има дете и др.

Убедете я, че трябва да се обърне за помощ към полицията и организациите, подпомагащи жертви на насилие.

Възможно е жертвата да e уплашена и объркана и да не може експедитивно да вземе мерки. Самият факт, обаче, че се опитва да търси помощ и съдействие, е окуражителен. Всеки път, когато полага усилия в тази посока, тя става по-уверена във взимането на по-смели решения.

Източник: МВР

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *