Мълчанието:
Насилието се превръща в тема–табу. Жените, жертви на насилие полагат неимоверни усилия да го прикрият. Преживяната болка и унижение живее единствено в съзнанието на жената.
Причините:
Вменяване на чувство за вина у жертвата.
Признаване на собствената слабост първо пред себе си, а след това и пред външния свят.
Резултатът:
Отключване на психично заболяване.
Жертвата се превръща в насилник.
Изграждане на идентичност на жертва.
Вътрешното противоречие:
Породено, от една страна, от желанието на жената да “забрави” за насилието, да го изтрие от съзнанието си и да продължи да живее така, сякаш то никога не се е случило. От друга страна, потребността да говори за него и по този начин да започне да се разделя с тежките спомени.
Вината:
Общоприетата норма, че жертвата е виновна, се преживява като лично убеждение. Жената, която е била обект на насилие, живее с мисълта, че тя го предизвиква. Вярва, че ако се промени и стане “по-добра”, насилието ще спре.
Загуба на вярата в себе си:
Жената се чувства безпомощна и пасивна, неспособна да се справи сама. Това предопределя и ниското й самочувствие. Жертвата е “смачкана” психически, чувства се унизена, недостойна, дефектна.
Състояние на зависимост:
Жените, жертви на насилие, се намират в положение, от което могат да предвидят насилието, но не могат да избягат от него. Силната емоционална, родова или финансова зависимост са причината жената да остане при насилника.
Противоречиви чувства:
Често жената, жертва на насилие, все още обича партньора си, но тази любов е съпроводена и със страх за физическото и психическо оцеляване. Това състояние на силна обърканост я прави нерешителна.
Промяна в междуличностните отношения:
Поражда се недоверие в отношенията между хората, което често се изразява в убеждения като: “Всички мъже са еднакви”; ”Дори да си намеря друг мъж, той ще е същият като предишния”; “Никой не може да ми помогне”.
Самоубийствени мисли и опити за самоубийство:
Отчаянието и безнадеждността на ситуацията подтикват някои жени да сложат край на живота си.
Кризата:
Емоционалното състояние, в което изпада жената след акт на насилие, често се описва като криза. В такова състояние емоциите са много интензивни, страховете са засилени и жената е объркана.
Не забравяйте, че винаги може да намерите човек, който да Ви помогне. Затова Ви молим, когато сте жертва на домашно насилие, да потърсите помощта на полицията и на специализираните организации, които оказват съдействие на претърпели насилие лица.
Източник: МВР